Статии

Открийте богатата история на България в Националния исторически музей

Националният исторически музей в София предлага уникален поглед към историята на България с експонати от праисторията до наши дни.

Стандарти за каталожно описание в музеите: Международни практики и приложение за музейни специалисти

Стандарти за каталожно описание в музеите за ефективно управление и опазване на културни колекции

Национален парк музей Шипка – символ на свободата и героизма

Национален парк музей Шипка съхранява героичната история на България и битките за свободата, с уникални паметници и незабравими природни гледки.

Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции 1

Оформянето на специфичната документация за притежаваните от музеите артефакти и колекции е дълбоко специализирана научно-изследователска дейност, изискваща познания както в редица профилни области, така и умения за използване на музейните стандарти, разработени за отделните видове музейни предмети. Това е изключително важна дейност, която позволява на музеите да знаят точно какви предмети притежават, къде се намират, кои от тях липсват в даден момент, да доказват правото си на собственост върху тях, да създават и обновяват информация за тях и т. н. предметите и колекциите трябва да бъдат регистрирани еднообразно, в съответствие с установени стандарти, разработени от международните (ИКОМ, ЮНЕСКО) и националните организации. За да прочетете повече кликнете на заглавието

Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции 2

Описание на полетата на Главната инвентарна книга /ГИК/, срок за вписване в ГИК, Инвентарна книга за Научно-спомагателния фонд, Книга за временни постъпления и фотодокументиране на артефактите и музейните колекции. Вписването в инвентарните книги трябва да става в срок от един месец след тяхното постъпване, идентификация, или временно ползване. Това е условие, пренесено директно от европейския опит, и цели задължаване на музеите да спазват най-строго юридическите регламенти относно мобилността на музейните предмети и колекции. На практика обаче то е почти неизпълнимо за българските музеи, повечето от които разполагат с много малък щат. Фотодокументиране на артефактите и музейните колекции е важен етап от тяхното управление и неизменна част от оформянето на документацията за тях. Началният момент на този процес започва още при изготвянето на експертните заключения, където има задължително информационно поле за снимка на предмета. При артефакти с много изображения, релефи и др. се правят по няколко снимки, за да се обхване цялото му богатство. Правила и стандарти при снимането на плоски, двуизмерни и триизмени изображения. Тези „специализирани“ снимки имат многостранно приложение – за научното изследване на предметите, за нуждите на музейните каталози, за публикации в рекламни издания и др. Всяка снимка трябва да носи номера на предмета, съответстващ на записа му в Главната инвентарна книга. За да прочетете повече кликнете на заглавието

Музей Земята и хората – Чудесата на Земята, събрани в София

Музей „Земята и хората“ в София разкрива впечатляваща колекция от минерали, кристали и фосили, съчетани с образователни програми и събития.

Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции 3

Изучаване (проучване) на музейните колекции След регистрацията на музейните предмети (колекции) в съответния музей, започва тяхната научна обработка, или изучаване, в процеса на който информацията за тях се задълбочава още повече. Научната обработка е основно направление на научно-изследователската работа на музея, което подготвя предмета за всестранното му музейно използване – за осигуряване на достъп на публиката до него чрез изложби, образователни програми и др. Тези изследвания трябва да бъдат легални и етични, да са в съответствие с академичните стандарти и в подкрепа на задачите на музея. Обикновено се извършват от специалистите в съответния музей, но когато той не разполага с такива, могат да се поканят и външни изследователи. За да прочетете повече кликнете на заглавието

Природонаучен музей София – Открийте чудесата на природата

Природонаучният музей в София предлага невероятни колекции от животни, минерали и вкаменелости, разкриващи тайните на природния свят.

Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции 4

Какво представляват отделните стандарти за каталожно описание на музейните предмети и колекции? Във всички стандарти съществува едно постоянно ядро от метаданни, съдържащо 13, 15 или повече категории: 1. Предметно-типологическа класификация – класификация по големи раздели, свързана напр. с техника, с предназначение на предмета и др. 2. Название на музейния предмет 3. Инвентарен номер 4. Музей 5. Материал и техника 6. Размери 7. Ключови думи 8. Кратко описание на предмета 9. Създатели – автори 10. Място на създаване 11. Дата на създаване 12. Културен период на създаване 13. Коментари. За да прочетете повече кликнете на заглавието

Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции 5

Стандартът Дъблинско ядро (Dublin Core Metadata Initiative - DCMI) е разработен като средство за търсене на информационни ресурси в Интернет относно стандарти за "всичко, което има идентичност", или "единен идентификатор на ресурс”. Основната му същност е специална схема за метаданни – „ядро” от 15 елементи, известни като Dublin Core Metadata Element.

Europeana с препоръки към европейското образование

Наскоро от Europeana публикуваха набор от препоръки относно възможните начини за употреба на дигиталното културно наследство в сферата на образованието.Документът засяга всички форми и нива на образованието и обучението (за деца, за възрастни, в традиционна класна стая, дистанционно).

Музейното дело в България

Началото на организираното музейно дело в България започва в далечната 1856г., когато в гр. Свищов се учредява първият музей. Няколко години по-късно опазването на българските старини бива регламентирано с поредица от законови актове. Създават се и още два музея – Българска народна библиотека и музей и Народният етнографски музей. Тяхната дейност маркира основните насоки в развитието на музейното дело до Първата световна война – издирване, събиране, съхранение и популяризиране на археологически и етнографски материали