Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции 3
(Проф. Цветана Кьосева Национален исторически музей)
Интересувате ли се от музейна система - обадете ни се на телефон: + 359 2 8505364
Изучаване (проучване) на музейните колекции
След регистрацията на музейните предмети (колекции) в съответния музей, започва тяхната научна обработка, или изучаване, в процеса на който информацията за тях се задълбочава още повече. Научната обработка е основно направление на научно-изследователската работа на музея, което подготвя предмета за всестранното му музейно използване – за осигуряване на достъп на публиката до него чрез изложби, образователни програми и др. Тези изследвания трябва да бъдат легални и етични, да са в съответствие с академичните стандарти и в подкрепа на задачите на музея. Обикновено се извършват от специалистите в съответния музей, но когато той не разполага с такива, могат да се поканят и външни изследователи.
Понятието „изучаване на музейните предмети“ е много близко до понятието „изучаване на историческите източници“, но се отличава от него по обема на понятието „интерпретация“. Докато историците тълкуват източниците само като източници на знание, музеолозите изучават предметите и като културна ценност като цяло, въплъщаващи в себе си освен източниците на знание и източниците на емоции и атрактивност.
Главната цел на изучаването на музейните предмети е определянето на заложения в тях културен, исторически и информационен потенциал, или изявяване на скритата им социо-комуникативна същност и историите, които въплъщават в себе си. Изучаването на музейния предмет е непрекъснат процес, включващ няколко етапа:
1. Събиране на информация за предмета – атрибуция, класификация и систематизация, чрез които се установяват неговата оригиналност, достоверност, репрезантативност, експресивност и пр.
2. Каталогизация
3. Публикация на резултатите.
Музейният предмет или колекция се изучават от две основни страни:
На първо място като материален обект съдържащ информация за определено лице, явление, събитие или исторически период, с които е свързан предмета. За целта се използват методите на съответните науки (история, изкуствознание, природни науки, технически науки и др.).
На второ място – като материален обект за дейността на човека – чрез музеоложки методи, и главно атрибуцията, класификацията, систематизацията, интерпретацията и описанието на предмета. Чрез него се добива информация за произхода на предмета, техника и технология на изготвяне, датировка, авторство, изображения, аналози, културна значимост, информативност, репрезантативност, атрактивност, размери, тегло, цвят, стил, степен на съхраненост и др. Изучаването в този аспект е известно и с наименованието научна паспортизация или каталогизация на музейния предмет. Това е процес, предполагащ по-пространно описание на музейния предмет, отколкото неговата регистрация. Целта е търсене и сумиране на изчерпателна информация за отделния артефакт, изучаването му в контекста на подобни паметници и създаването на колекция с цел по-нататъшната й социализация. Чрез каталогизацията се дава достатъчно пълно описание на движимите културни ценности, включващо освен данните от инвентарната книга и много информация за смисъла и значението на съответния артефакт в природното и културното наследство, за реставрацията му, негови публикации и др.Той завършва с изготвянето на т. н. научен паспорт на експоната, създаден на базата на определени стандарти.
Какво представляват самите стандарти? От философска гледна точка понятието „стандарт” означава норма, образец, правила, отнасящи се до стандартизирания обект, прилагани в интерес на всички заинтересовани страни. Използването им съдейства за повишаване нивото на унификация и взаимно разбиране…, и води до нарастване на ефективността на експлоатацията“ . Стандартите са нормативно-технически документи, които установяват комплекс от норми, правила и изисквания към определени дейности и обекти за стандартизация и се утвърждават от компетентните органи в съответната област. Стандартите за музеите и дейността им се разработват от ИКОМ и ЮНЕСКО и от национални организации на съответните страни.
Днес съществуват стандарти за всички видове музейни дейности. Историята на разработването им започва в 1978 г., когато американския музеолог Robert Chenhall и неговият колега от Канада Peter Homulus заедно с комитета по документация към ИКОМ – СИДОК разработват проект за вътрешномузеен стандарт за описание на музейни предмети на основата на 16 информационни категории. След детайлно изучаване СИДОК приема тази разработка като основа за описание на музейни предмети. През 1994 г. СИДОК пуска документът “MICMO. Minimum information categories for museum objects: proposed guidelines for an international standart” . Работата по усъвършенстването на този документ оттук нататък се води по отделни страни, като най-активни са музейните професионалисти от Великобритания и професионалните международни организации. Установяването на единни унифицирани стандарти за отделните видове музейни дейности се налага в началото на ХХI в. във връзка с приложението на автоматизираните информационни системи, дигитализацията на културните ценности и представянето им в електронни каталози и справочно-информационни системи.
Стандартите за музейните дейности са няколко вида:
1. Общи стандарти – отнасят се до поредица от общи правила, валидни за всички музейни дейности като: съответствие на музейните дейности с правовите норми; безопасност; достъпност; многофункционалност; прозрачност на дейностите; обезпеченост с кадри и др.
2. Стандарти свързани с ресурсната база на музеите: колекции – атрибуция, систематизация, универсалност, научно обезпечение, автоматизация; музейна сграда и територията около нея – адаптивност, автономност, безопасност, достъпност, функционално зониране, екологичност и др.
3. Стандарти за отделни видове музейни дейности: комплектуване на колекциите, каталогизация, експозиционна дейност, музейна педагогика, изучаване на колекциите.
4. Стандарти за музейни продукти и услуги .
Световните стандарти за пълно каталожно описание на артефакти и колекции са част от стандартите свързани с ресурсната база на музеите. Използването им осигурява еднообразие на записите, по-лесното им разпространение, надеждност на информацията и облекчен достъп до нея.
Днес в света съществуват множество музейни стандарти за каталожно описание на музейни обекти. Те са замислени като противодействие на нарастващите в международен план кражби и нелегален износ на артефакти, които при липса на качествена документация трудно биха могли да бъдат идентифицирани, открити и върнати на собствениците им. Разработени са съвместно от музейни специалисти, полицейски и митнически агенции, оценители, антиквари, застрахователи и др. .
Най-популярни са шест от стандартите, реализирани в много музеи по света: стандартът AFRICOM , разработен от ИКОМ и Координационният комитет AFRICOM за приложение в много музеи в Африка; SPECTRUM - стандарт, разработен от Асоциацията за музейна документация на Великобритания ; стандартите за описване на произведения на изкуството, антикварни и антични предмети с цел идентификация – в Object ID , метаданните, дадени от т. нар. Дъблинско ядро (Dublin Core Metadata Initiative; DCMI) , стандартите, използвани в европейската дигитална библиотека, архив и музей Europeana , стандартът разработен от Международната организация по стандартизация – ISO за база от компютърни изображения и др. Значителен опит в стандартизацията на описанията на различни видове музейни предмети е натрупан и в Русия, където е извършено приспособяване на световните стандарти към практиката на руските музеи . Един от най-интересните руски стандарти е този за кратко описание на музейните предмети в Интернет . Стандарти, естествено се прилагат и у нас.
Международният комитет по документация на ИКОМ – СИДОК е разработил и поредица от ръководства по отделни стандарти в помощ на музеите. Те се отнасят до: описания на различни видове музейни обекти, до тяхната регистрация стъпка по стъпка, поставянето на инвентарните номера и др. Всички те са достъпни на неговата страница . Съществуват разработени стандарти и за различни типове музейни предмети – за такива от археологически разкопки, за етнографските артефакти, за произведенията на изкуството, за природо-научните колекции, нумизматични колекции и др. Всеки от тях съдържа определен брой информационни полета (метаданни), в зависимост от целите на описанието и общите характеристики на обекта