Museum System

Стандарти за каталожно описание в музеите: Международни практики и приложение за музейни специалисти

Каталожното описание е една от най-важните дейности в музеите, която осигурява надеждна и изчерпателна информация за музейните обекти. Правилната стандартизация на тази дейност не само улеснява управлението и опазването на колекциите, но и гарантира, че музейните предмети могат да бъдат идентифицирани, документирани и изучавани. В тази статия ще разгледаме различни международни стандарти за каталожно описание, тяхното приложение и значение в музейната практика, с акцент върху полезността им за музейните специалисти.

   Интересувате ли се от музейна система - обадете ни се на телефон: + 359 2 8505364

Основни международни стандарти за каталожно описание

Съществуват редица стандарти за каталожно описание, които се прилагат в музеите по целия свят. Те предлагат рамки за стандартизиране на информацията, свързана с артефакти и колекции, като осигуряват еднаквост, структурираност и достъпност на данните.

  1. Стандартът AFRICOM Стандартът AFRICOM е разработен от Международния съвет на музеите (ICOM) и е насочен към музеите в Африка. Той съдържа 50 информационни полета, разделени на четири основни групи:

    • Управление на експонатите
    • Описание на експонатите
    • История на експоната
    • Документация на експоната

    Този стандарт е резултат от сътрудничество между музейни специалисти и е публикуван на английски, френски и арабски език през 1996-1997 г. AFRICOM се счита за един от най-пълните стандарти за каталожно описание, като осигурява детайлни указания за различните аспекти на музейната документация​.

  2. Стандартът SPECTRUM Британският стандарт SPECTRUM е широко приет и използван в над 8000 музея в 40 държави. Той осигурява насоки за всички музейни дейности, свързани с управление на колекциите, включително придобиване, консервация, реставрация и каталожни описания. Основните компоненти на SPECTRUM включват:

    • Входящ номер или инвентарен номер
    • Кратко физическо описание
    • Информация за придобиването и идентификация на предмета
    • Информация за местоположението и кураторската отговорност
    • Данни за създаването на записите​​.

Метаданни за каталожно описание

Метаданните представляват структурата на информацията, която се използва за описание на музейни обекти. Във всички стандарти за каталожно описание съществува едно ядро от основни метаданни, които обхващат следните категории:

Международни и национални стандарти

В световен мащаб съществуват множество стандарти за описание на музейни обекти, като някои от тях са разработени с оглед на специфични регионални или тематични нужди.

  1. Dublin Core (DCMI) Стандартът Dublin Core е разработен като средство за търсене и описание на информационни ресурси в интернет, включително книги, уеб страници и произведения на изкуството. Този стандарт съдържа 15 основни елемента, които могат да бъдат използвани за описание на различни ресурси, но той не покрива всички необходими метаданни за пълно каталожно описание на артефакти и музейни колекции​​.

  2. Руският стандарт за описание Русия също има разработени стандарти за каталожно описание, адаптирани към специфичната музейна практика в страната. Тези стандарти често се използват за кратки описания на музейни предмети в интернет, като те включват основни данни като класификация, инвентарен номер и кратко описание​.

Приложение на стандартите в България

В България, стандартизацията на музейната документация се основава на международните стандарти, като същевременно е адаптирана към националните изисквания. Според Наредбата за формиране и управление на музейните фондове, музеите в страната следват препоръките на ICOM и използват разработените от тях стандарти за попълване на научните паспорти на културните ценности.

Музейната документация в България включва редица информационни полета, които са задължителни за описанието на всеки музейен предмет:

Специфични стандарти за различни видове музейни обекти

В зависимост от вида на музейните предмети, към каталожното описание се добавят специфични метаданни. Например, при описанието на археологически предмети се изисква детайлна информация за мястото на откриване, географски координати, стратиграфски характеристики и датировка. При нумизматичните обекти (монети и банкноти), са важни детайли като номинал, серия, метал, тираж и символи​.

За произведения на изкуството, особено важно е включването на данни за жанр, стил, авторски подписи, както и информация за консервация и реставрация​.

Значението на дигитализацията и електронните каталози

С развитието на технологиите, все повече музеи по света внедряват електронни каталози, които предоставят лесен и достъпен начин за обществото да разглежда музейните колекции. Електронните каталози често съдържат по-малък обем информация в сравнение с пълните печатни каталози, но предлагат удобство и бърз достъп до информацията за най-важните артефакти. Важен пример за такава система е електронният каталог на Ермитажа в Санкт Петербург, който съдържа информация за над 1 милион артефакти​.

Стандартизацията на каталожното описание е критично важна за управлението на музейните колекции. Разработените международни стандарти, като AFRICOM и SPECTRUM, предоставят рамки за детайлно и надеждно описание на музейни предмети, което улеснява тяхното управление, опазване и изследване. Прилагането на тези стандарти в музеите не само гарантира високо ниво на професионализъм, но и улеснява дигитализацията на културното наследство, което позволява на публиката да се докосне до богатствата на музеите по целия свят.

Правилната документация и стандартизация осигуряват надеждност на информацията, предотвратяват нелегалния трафик на културни ценности и помагат за тяхното възстановяване в случай на кражба или изгубване.