Музейното дело в България
Началото на организираното музейно дело в България започва в далечната 1856г., когато в гр. Свищов се учредява първият музей. Няколко години по-късно опазването на българските старини бива регламентирано с поредица от законови актове. Създават се и още два музея – Българска народна библиотека и музей и Народният етнографски музей. Тяхната дейност маркира основните насоки в развитието на музейното дело до Първата световна война – издирване, събиране, съхранение и популяризиране на археологически и етнографски материали. В периода между двете световни войни се създават други централни музеи, като Столичния общински музей, Църковния историко-археологически музей и Главния военно-исторически музей. Броят на музеите продължава да се увеличава и през социалистическия период, но тяхната дейност, подобно на всичко останало в страната, бива подложена на идеологизация. Смяната на режима през 1989г. води до нови културни и обществено-икономически промени. Те се отразяват и върху процеса на опазване и съхранение на безценните артефакти – много то тях биват откраднати и изнесени зад граница.
Интересувате ли се от музейна система - обадете ни се на телефон: + 359 2 8505364
Налице са и други проблеми, като например: липса на качествена програма, която да се грижи за опазването на паметниците и тяхната реставрация; недостиг на кадри, които да отговарят за управлението на колекциите; отсъствие на правила, които да регламентират начина, по който се събират отделните предмети и тяхното организиране в изложби и др.
Затова трябва да се подходи отговорно и да се инициират промени във всички области. Необходимо е да се подобрят условията на теренната, музейната и лабораторната дейности. Нужно е да се въведат мерки за насърчаване на студенти и докторанти за обучение в областта на музейното дело. Много е важно да се измени и самата музейна политика, съгласно която изложбите се организират на кръгли годишнини, музеите се създават на хронологичен принцип, а градските музеи показват предимно националната история.
За стане всичко това реалност, са необходими допълнителни финансови средства, които могат да бъдат потърсени от държавата, общините, регионалните програми за развитие или частни дарения. Но най-напред, трябва да се привлече вниманието на обществеността – българска и международна. Това би станало много лесно, ако се създадат каталожни системи за дигитализиране на музейните колекции. Те ще подобрят образоваността не само на обикновените хора, но и тази на специалистите, работещи в културните институции. Те ще повишат качеството на работата си, което, от своя страна, ще подбуди съществени изменения в живота на музеите.
Ако проявявате интерес или ако работата ви изисква дигитализация на движими и недвижими ценности, можете да се свържете с нашия екип. НИТ – Нови Интернет Технологии ЕООД предлага уникална за България софтуерна платформа, подходяща за каталогизиране и дигитално съхранение и представяне на колекции от всякакъв размер и вид!